„Пълнозърнест“ е дума, с която се описват зърнени храни, на които не са отстранени външните части на зърното, или зърнени продукти, произведени от такива зърна. Редица зърнени храни (зърнените храни включват пшеница, ориз, ечемик, овес и свързани с тях храни) често се консумират след рафинирането им като част от процеса на производството, за да се отстрани външната част на зърното. Това променя качествата на зърното, включително неговата текстура и вкус, и през последните няколко десетилетия това е обичайната форма, в която срещаме тези храни — бяло брашно, бял хляб, бял ориз и т.н. При рафинирането на зърната обаче се отстраняват и естествените ценни компоненти — някои хранителни вещества и по-специално хранителни влакнини. Това означава, че рафинираните храни, съдържащи скорбяла, обикновено са висококалорични (за единица тегло), по-лесни са за бърза консумация или за поемане на големи количества от тях, и могат да увеличат нивото на кръвната захар много бързо, като в същото време не осигуряват голяма част от ценните хранителни вещества.

Хранителни влакнини е широк термин, обозначаващ онези части от растителните храни, които не се смилат напълно в тънките черва и достигат дебелото черво, където ферментират от естествената чревна флора от бактерии. В резултат на ферментацията се произвеждат полезни хранителни вещества и други продукти, които поддържат дебелото черво здраво. Пълнозърнестите храни (както и бобовите растения, зеленчуците и плодовете) са богати източници на хранителни влакнини. Бобовите растения (понякога наричани варива) включват храни като грах, боб, нахут и леща и могат да се използват в най-различни менюта.