Като цяло да. В Европейският съюз са осъществени значими интервенции за контрол на канцерогенните химически вещества в околната среда. Така например нивата на диоксини са намалели рязко в околната среда, включително в храните и следователно в хората. Употребата на всички форми на азбест е забранена във всички държави — членки на Европейския съюз (С Директива 1999/77/ЕО се забраняват всички начини на използване на азбест, считано от 1 януари 2005 г., а с Директива 2003/18/ЕО се забранява добивът на азбест и производството и преработката на продукти от азбест).

Въпреки това не всички експозиции се контролират по най-добрия начин в държавите от Европейския съюз. Като се има предвид, че нивата на замърсяване на въздуха в основните европейски градове понастоящем са много по-ниски, отколкото през 1960 г. или 1970 г., дори по-строгите граници за защита подлежат непрекъснато на преразглеждане. Разработват се нови технологии, като например инженерните наночастици; когато обаче дори използването на нови технологии се регулира въз основа на наличните знания, техният рисков профил за рак продължава в крайна сметка да се проучва. Също така нови обществени условия могат да повлияят на експозиции, които преди това са били контролирани по по-добър начин. Накрая, новите научни доказателства могат да докажат, че експозиции, за които преди това се е смятало, че са безопасни, могат да причинят рак. Въведени са редица мерки и разпоредби за контрол, но ще е необходимо непрекъснато преразглеждане и адаптиране на данните и препоръките. В допълнение спазването на разпоредбите трябва да се наблюдава непрекъснато. Така например експозицията на азбест по време на дейности по отстраняване, разрушаване, обслужване и поддържане все още е проблем в някои държави.