Какво се счита за „безопасна доза“ е сложен въпрос, който зависи от няколко фактора, освен научните доказателства (токсичност): например икономически фактори (разходи за отстраняването или намаляването на експозицията), фактори, свързани с общественото здраве (общото отражение на заболеваемостта върху общността), както и социални и политически фактори (какво приемат за приемливо обществеността и политиците).

Като цяло няма установена „безопасна доза“ за канцерогенни вещества, а за някои свързани с работата канцерогенни вещества, като например азбест, се препоръчва политика, основаваща се на 100 % избягване; това обаче не е възможно за редица химически вещества в околната среда, като например някои замърсители на въздуха. Например в Европейския съюз се забраняват всички начини на използване на азбест като средство за прекратяване на експозицията. Някои експозиции обаче са толкова ниски, че понастоящем се приемат за приемливи от обществото: например за защита на здравето на хората в Европейския съюз са установени две гранични стойности за прахови частици (PM₁₀) — компонент на замърсяването на въздуха: PM₁₀ средна дневна стойност и PM₁₀ средна годишна стойност (Директива 2008/ЕО/50 за качеството на въздуха).