Диоксини и диоксиноподобните съединения са вещества, известни като устойчиви органични замърсители (УОЗ), тъй като са органични съединения, които са устойчиви на разграждане в околната среда.

Диоксините, напр. диоксин (2,3,7,8—тетрахлор-дибензо-р-диоксин (TCDD) и диоксиноподобните съединения, напр. полихлорирани бифенили (ПХБ) са непреднамерено получени странични продукти от различни промишлени процеси.

Експозицията на човека на диоксини и диоксиноподобните съединения настъпва в резултат на консумирането на месо, мляко, яйца, риба и свързани с тях продукти, тъй като диоксините и диоксиноподобните съединения са устойчиви в околната среда и се натрупват в животинските мазнини.

Производството и употребата на някои хербициди са важни източници за освобождаване на диоксин в околната среда в миналото. Ограниченото производство на много от тези съединения значително е намалило приноса им за замърсяването на околната среда, но те продължават да бъдат освобождавани в околната среда чрез процеси на горене/изгаряне (напр. на някои отпадъчни материали).

Продуктите от ПХБ са широко използвани в миналото в кондензатори и трансформатори и в някои строителни материали; в днешно време експозицията е резултат от разрушаването, нарушеното функциониране или неконтролираното рециклиране на съдържащи ПХВ структури и оборудване.

Всички видове рак (за диоксин (2,3,7,8-тетрахлор-дибензо-р-диоксин TCDD))