Не. Пушачите на водна лула вдишват токсични вещества, които се отделят при изгарянето на тютюна (често ароматизирани) и от използвания въглен за подгряване на тютюна, както и вторичен тютюнев дим. Обикновено пушачите на водна лула пушат по-рядко, но с по-голяма интензивност, отколкото тези, които пушат цигари. Сеансите обикновено продължават дълго време (от 20 до 90 минути), при което пушачите се излагат много по-продължително на тютюневия дим. Също така пушачите на водна лула имат склонност да вдишват дима дълбоко в белите си дробове, поради голямото усилие, което е необходимо, за да се изтегли въздухът по водния път. „Охлаждащият“ ефект, който е в резултат на преминаването на тютюневия дим през водата, може да предизвика много по-голям брой всмуквания и следователно да увеличи вдишването на съдържащите се в дима канцерогени. Преминаването на дима през водата не филтрира токсичните вещества, които се съдържат в тютюневия дим. Водната лула е известна и под други имена, включително шиша, хука, наргиле или хъбъл-бъбъл. Пример за това е показан на фигура 4.

Фигура 4: Водна лула, известна още като шиша, хука, наргиле или хъбъл-бъбъл.

Източник: © danck - iStockphoto.com.