Тютюнопушенето е основен фактор за неравнопоставеността в здравеопазването в повечето държави с високи доходи. В световен мащаб тютюнопушенето се среща по-често при групи в неравностойно положение, включително тези с по-ниско професионално ниво, образование или доход, безработните и самотните родители. Има и други групи от населението, които могат да са особено податливи, като например бездомните, тези с психични проблеми и затворниците. Сред етническите малцинства в определени държави могат да се наблюдават висок процент на употреба на тютюн.

Важно е да се полагат специални усилия, за да се гарантира, че мерките за контрол на тютюна оказват въздействие сред уязвимите групи от населението, при които неговата употреба е висока.