Лекарите, които изпращат пациенти — особено деца, които са по-чувствителни към влиянието на йонизиращото лъчение — за диагностични процедури, включващи облъчване (рентгенови лъчи за диагностика, сканиране с компютърна томография (КТ) или сканиране с използване на изотопи) и тези, които назначават такива процедури, обикновено са наясно относно разумното използване на радиацията. Обикновено рисковете от рак, свързани с тези процедури, са много малки и когато процедурата е оправдана, ползите от нея са много повече от възможните вредни последици за здравето. Процедурите с използване на йонизиращо лъчение обаче следва да са ограничени до диагностика, когато има съмнение за дадено заболяване, и да не се прилагат например като рутинни „прегледи“.

Много важно е, че тези процедури се провеждат в полза на пациента, и отказът от преглед може да има сериозни последици за здравето, ако поради тази причина дадено заболяване или нараняване не е диагностицирано или диагнозата е поставена по-късно или неточно. Ако такива прегледи обаче се извършват нееднократно, пациентите следва да могат да попитат лекаря си и той да провери дали всеки от тези прегледи е медицински оправдан, което ще помогне да се избегне ненужно облъчване с рентгенови лъчи или скенери за КТ. Понякога съществуват алтернативи, като например ехография или прегледи, при които облъчването е по-ниско, но решението на лекарите трябва да се основава на това какви видове прегледи са им необходими, за да поставят правилната диагноза.