Всички ние сме изложени на йонизиращо лъчение от естествени и създадени от човека източници. Вашето индивидуално ниво на облъчване или дозата, измерена в милисеверт (mSv) на година, зависят от това къде живеете, каква е работата ви, какви храни и напитки консумирате и на какви медицински процедури сте се подлагали. Изчислено е, че средностатистическият човек в Европа получава 4 mSv облъчване на година. Поради горепосочените причини, свързани с начина на живот, много лица са облъчвани с дози, които са значително по-високи или по-ниски от средните.
За много от нас най-голямата единична радиационна доза е с произход от радона в домовете ни, като тя е средно 1—2 mSv на година, но се променя значително в зависимост от домовете и местоположенията. Повечето други естествени източници, като например космически лъчи и ниски нива на естествена радиоактивност в храните, не могат да се контролират по лесен начин от лицата, но те обикновено не достигат значителни нива (оценяват се приблизително на под 0, 5 mSv на година).
В Европа най-големият изкуствен източник на радиация са медицинските процедури, особено тези, използвани за диагностициране на здравословни проблеми (прогнозите са нивото да бъде приблизително 1—2 mSv за гражданин на година, но зависи от това дали сте се подлагали на прегледи и колко често). Използването на радиацията за медицински цели е с оглед поставяне на по-правилна диагноза (напр. рентгенови изображения, направени за локализиране на дадено заболяване или нараняване с цел подходящо лечение) или за лечение (лечение на рак с облъчване) и следователно се прилага в полза на пациента, като полученото облъчване се приема за нормално предвид големите ползи от него.
Други изкуствени източници на радиация, като например малки неизбежни изхвърляния на радиоактивни материали от ядрени електроцентрали при нормалната им експлоатация, водят до дози, които са много малки при сравнение (много под 0,01 mSv на година дори за тези, живеещи в близост до такива инсталации.) Някои служители, включително екипажите на самолетите, работниците в ядрените електроцентрали и някои от миньорите, могат да получат по-голямо облъчване в диапазона 1—10 mSv на година, ако работят с радиоактивни материали или на места с по-високи нива на радиация.
Две големи аварии с ядрени електроцентрали — в Чернобил, Украйна, през 1986 г. и във Фукушима, Япония, през 2011 г. — доведоха до освобождаването на голямо количество радиоактивни материали и до облъчването на голяма част от населението. При все това на облъчването от Чернобил на населението извън бившия Съветски съюз се дължи съвсем малка част от надвишаването на натрупваната през живота доза, а облъчването в Европа от Фукушима бе незначително.