Група от естествено срещащи се влакнести минерали, които са с настояща или историческа търговска полезност поради техните физични и химични свойства. Азбестът се използва за изолация в сгради и като компонент в редица продукти, като например покривни керемиди, водопроводи, негорими покривала и пластмасови пълнители, както и съединители и спирачни накладки, уплътнения и тампони за автомобили.

Основните форми на азбест са хризотил (бял азбест) и крокидолит (син азбест). Други форми са амозит, антрофилит, тремолит и актинолит.

Експозицията на азбест настъпва чрез вдишването на влакна:

• основно от замърсен въздух в работната среда;
• най-високото ниво на експозиция се наблюдава при смесването с други суровини и сухото рязане на съдържащи азбест продукти с абразивни инструменти;
• експозиция може да настъпи и по време на монтирането и употребата на съдържащи азбест продукти и поддържането на превозни средства;
• експозиция може да настъпи и от влакна, пренесени в домовете върху дрехите на работници, използващи азбест.

Понастоящем употребата на азбест в Европейския съюз е забранена; въпреки това ронливият хризотил и/или други видове материали, съдържащи азбест, все още са налични в много сгради и продължават да водят до експозиция на азбест при поддръжката, преправянето, отстраняването и разрушаването. Други начини на употреба на хризотил са фрикционни материали, текстил и други видове приложения.